„Маркет ЛИНКС“: Доверието в кабинета и премиера Румен Радев намалява за втори пореден месец

Проучването показва и известни размествания в електоралната подкрепа

Доверието към кабинета на Румен Радев продължава да намалява през втория месец от управлението му. Това показва национално представително проучване на „Маркет ЛИНКС“, реализирано съвместно с bTV. Изследването е проведено сред 1002 пълнолетни българи в периода 11–19 юли чрез преки интервюта и онлайн анкета.

Според управителя на агенцията Добромир Живков тенденцията вече е устойчива, а не моментна реакция.

По данните от изследването доверието към правителството е намаляло с 8% спрямо май, а недоверието се е увеличило с 11 на 100.

По думите на Живков част от причините са обществените реакции срещу проектобюджета, както и липсата на убедителни резултати по ключови вътрешнополитически теми.

„Очакванията към това управление бяха изключително високи и именно невъзможността да им се отговори води до тази реакция“, коментира социологът.

Критики за непоследователност във външната политика

Според Живков върху обществените нагласи влияят и противоречивите сигнали по външнополитически теми.Той посочи като примери дебата около санкциите срещу Русия, позицията на България по отношение на Украйна и последното решение за разполагането на американски самолети в авиобаза Безмер.

„Не става въпрос дали България трябва да бъде надежден партньор, а доколко е последователна в посланията и действията си“, заяви той.

Намалява и доверието към премиера

Изследването отчита спад и в личния рейтинг на премиера Румен Радев.

По думите на Живков това е естествено, тъй като оценката за министър-председателя е тясно свързана с оценката за работата на кабинета.

Въпреки понижението социологът отбеляза, че премиерът продължава да разполага със значителен обществен ресурс на доверие, макар негативната тенденция вече да се очертава като устойчива.

Парламентът запазва по-стабилни позиции

За разлика от изпълнителната власт, Народното събрание запазва относително стабилни нива на обществено доверие.

По думите на Живков това е знак за постепенно възстановяване на доверието към парламентарната институция след поредицата политически кризи през последните години.

„Парламентът върви по свой собствен път и това е знак, че има поне относително възстановяване на доверието към най-важната институция в демократичната система“, каза той.

Социологът припомни, че в края на миналата година доверието към предишния парламент е било едва 7% при близо 80% недоверие, докато сега негативните оценки постепенно намаляват.

Според него настоящото Народно събрание се възприема като по-спокойно и по-функциониращо в сравнение с предходните парламенти, белязани от чести скандали и блокажи.

Обществото очаква повече резултати

Живков коментира още, че все по-малко българи споделят тезата, че правителството „въвежда ред след хаоса“, а постепенно се увеличава делът на хората, които смятат, че кабинетът допуска грешки или не изпълнява обещанията си.

Според него обществото реагира много по-бързо на действията на управляващите в сравнение с предишни години и вече формира оценките си още през първите месеци на едно управление.

Разделени мнения за договора с „Боташ“

Проучването показва и превес на критичните оценки към договора с турската компания „Боташ“.

По-голям дял от анкетираните смятат, че споразумението е неизгодно за България, докато по-малко са тези, които вярват, че договорът е добър, но не се използва в пълния си капацитет.

Според Живков противоречивите послания на управляващите по темата също са повлияли върху обществените нагласи.

Ако изборите бяха днес

Проучването показва и известни размествания в електоралната подкрепа.

Ако парламентарните избори се провеждаха сега, коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ би получила по-висока подкрепа, изпреварвайки ГЕРБ.

Според Живков активното опозиционно поведение на формацията към момента ѝ носи политически дивиденти.

При ГЕРБ се отчита спад спрямо последните избори, макар и не драматичен, докато подкрепата за ДПС и „Възраждане“ остава около парламентарния праг.